Творческа любов

Състраданието е спонтанно движение на цялостност. То не е обмислено решение да помагаш на бедните, да бъдеш добър към нещастните. Състраданието има огромен импулс, който естествено и без избор ни подтиква към достойни действия. То притежава силата на интелигентността, креативността и силата на любовта. Състраданието не може да се култивира; то не произтича нито от интелектуална убеденост, нито от емоционална реакция. То е просто там, когато цялостността на живота се превърне във факт, който се живее истински.

Състраданието не се проявява, когато живеем на повърхността на съществуването, когато се опитваме да сглобим комфортен живот от леснодостъпни фрагменти. Състраданието изисква потапяне в дълбините на живота – където единството е реалност, а разделенията са просто илюзия. Ако се задълбочим в повърхностните слоеве на битието, ще бъдем прекалено съзнателни за очевидните различия между човешките същества на физическо и психическо ниво, както и за повърхностните различия в културите и поведението. Ако обаче проникнем до същността, ще открием, че няма нищо фундаментално, което да отличава едно човешко същество от друго или едно човешко същество от друго живо същество. Всички те са проявления на живота, създадени с едни и същи жизнени принципи и подхранвани от едни и същи животоподдържащи системи. Единството е абсолютна реалност; диференциацията има само преходна, относителна реалност.

Не е достатъчно малцина в обществото да проникнат в дълбините на живота и да предложат завладяващи разкази за единството на всички същества. Необходимото в тези критични времена е всички чувствителни и грижовни хора да направят лично откритие за факта на единството и да позволят на състраданието да се влее в живота им. Когато състраданието и осъзнаването на единството станат динамиката на човешките взаимоотношения, тогава човечеството ще еволюира.

Страдаме по целия свят в мрака на мизерията, която сме създали. Вярвайки във фрагментарното и повърхностното, не успяваме да живеем заедно в мир и хармония и затова тъмнината се извисява много на хоризонта. Именно в такава тъмнина обикновените хора като вас и мен чувстват неотложната нужда да се потопят по-дълбоко, да изоставят повърхностните, неадекватни подходи и да активират творческите сили, достъпни за всеки от нас, като израз на цялостност.

Неограниченият интелект, който подрежда космоса, е достъпен за всички. Красотата на живота, чудото на живота, е, че споделяме креативност, интелигентност и неограничен потенциал с останалата част от космоса. Ако вселената е необятна и мистериозна, ние сме необятни и мистериозни. Ако тя съдържа безброй творчески енергии, ние съдържаме безброй творчески енергии. Ако тя има лечебни енергии, ние също имаме лечебни енергии. Да осъзнаем, че не сме просто физически същества на материална планета, а че сме цялостни същества, всяко от които е миниатюрен космос, всяко от които е свързано с целия живот по интимен, дълбок начин, би трябвало радикално да промени начина, по който възприемаме себе си, заобикалящата ни среда, социалните си проблеми. Нищо никога не може да бъде изолирано от цялостността.

Във всяко човешко същество има много неизследван потенциал. Ние не сме просто плът и кост или смесица от обусловености. Ако това беше така, бъдещето ни на тази планета нямаше да е много светло. Но животът е безкрайно по-голям и всяко страстно същество, което се осмелява да изследва отвъд фрагментарното и повърхностното в мистерията на цялостността, помага на цялото човечество да осъзнае какво е да бъдеш напълно човек. Революцията, тоталната революция, предполага експериментиране с невъзможното. И когато един човек направи крачка в посока на новото, невъзможното, целият човешки род пътува през този човек.