Невъзмутимост: Радикалното позволение да чувстваш

Започнете с 5-минутно обяснение какво е спокойствие и го продължете с още някои нюанси.

Уравновесеността е фундаментално умение за себепознание и емоционална интелигентност. Това е дълбока и фина концепция, често неразбрана и лесно объркана с потискане на чувствата, апатия или неизразителност.

„Уравновесеност“ произлиза от латинската дума aequus , която означава „балансиран“, и animus, която означава „дух“ или „вътрешно състояние“. Като първа стъпка в разбирането на тази концепция, нека за момент разгледаме нейната противоположност: какво се случва, когато човек загуби вътрешно равновесие.

Във физическия свят казваме, че човек е загубил равновесие, ако падне на едната или другата страна. По същия начин човек губи вътрешно равновесие, ако изпадне в едната или другата от следните контрастни реакции:

• Потискане – Възниква състояние на мисъл/чувство и ние се опитваме да се справим с него, като го потискаме, отричаме, стягаме около него и т.н.
• Идентификация – Възниква състояние на мисъл/чувство и ние го фиксираме, държим се за него неподходящо, не му позволяваме да възникне, да се разпространи и да премине с естествения си ритъм.

Между потискането от едната страна и отъждествяването от другата се крие трета възможност – балансираното състояние на не-самостоятелна намеса… спокойствие. […]

Уравновесеността опровергава поговорката, че не можеш „да си вземеш тортата и да я изядеш“. Когато прилагате уравновесеност към неприятните усещания, те протичат по-лесно и в резултат на това причиняват по-малко страдание. Когато прилагате уравнение към приятните усещания, те също протичат по-лесно и в резултат на това доставят по-дълбоко удовлетворение. Същото умение влияе положително и на двете страни на картината на усещанията. Оттук идва и следното уравнение:

Психо-духовно пречистване = (Болка x Уравновесеност) + (Удоволствие x Уравновесеност)

Освен това, когато чувствата се преживяват с хладнокръвие, те осигуряват правилната си функция като мотиватори и насочващи фактори на поведението, а не като движещи и изкривяващи го фактори. По този начин хладнокръвието играе решаваща роля в промяната на негативни поведения, като злоупотреба с вещества и алкохол, компулсивно хранене, гняв, насилие и т.н.  

Уравновесеността включва ненамеса в естествения поток на субективното усещане. Апатията предполага безразличие към контролируемия резултат от обективни събития. По този начин, макар и привидно сходни, уравновесеността и апатията всъщност са противоположности. Уравновесеността освобождава вътрешна енергия за реагиране на външни ситуации. По дефиниция уравновесеността включва радикално позволение да се чувства и като такава е противоположност на потискането. Що се отнася до външното изразяване на чувствата, вътрешното уравновесеност дава на човек свободата да ги изразява външно или не, в зависимост от това какво е подходящо за ситуацията.

--Шинзен Йънг, от „Какво е спокойствие“