Мозъкът ви може да бъде обучен да процъфтява

1. Мозъкът ви може да бъде обучен да процъфтява

Много хора приемат, че техните умствени навици са фиксирани. Те вярват, че ако са тревожни, лесно се разсейват или са склонни към негативно мислене, тези склонности са просто част от това, което са.

Съвременната невронаука рисува съвсем различна картина.

Човешкият мозък не е статична машина. Той е жива система, която непрекъснато се преобразува в отговор на опита. Учените наричат ​​този процес невропластичност и той позволява на мозъка да реорганизира структурата и функцията си през целия ни живот.

Всяка мисъл, която мислим, и всеки навик, който повтаряме, укрепва определени невронни пътища. Когато даден ментален модел се повтаря достатъчно често, мозъкът става по-ефективен в създаването му отново в бъдеще. С течение на времето тези модели започват да оформят начина, по който възприемаме света и как реагираме на предизвикателствата.

Този процес работи, независимо дали го осъзнаваме или не.

Ако многократно се задържаме върху тревога или негодувание, мозъкът става по-трениран в генерирането на тези състояния. Ако многократно култивираме внимание, признателност и състрадание, мозъкът става по-способен да произвежда и тези качества.

В продължение на десетилетия учените вярвали, че значителните промени в мозъка изискват години интензивни тренировки. Наблюденията на висококвалифицирани практикуващи медитация сякаш подкрепят това мнение. Някои монаси и съзерцатели са посветили десетки хиляди часове на медитативна практика и мозъците им показват необичайни модели на активност, свързани с вниманието, емоционалната регулация и прозрението.

Но по-скорошни изследвания разкриха нещо окуражаващо.

Дори кратки периоди на умствена тренировка могат да доведат до измерими промени в мозъка.

В Центъра за здравословен ум сме изследвали хора от най-различни сфери на живота – учители, полицаи, студенти, родители и лица, изправени пред сериозни проблеми с психичното здраве. Участниците научиха прости практики, предназначени да засилят вниманието, състраданието и самосъзнанието.

В някои проучвания участниците са практикували само по няколко минути всеки ден.

Въпреки скромното времево ангажиране, наблюдавахме значителни подобрения в благосъстоянието. Участниците съобщиха за намаляване на стреса и тревожността, заедно с повишена осъзнатост и социална връзка. Тези промени не се отразиха само в показателите за самооценка; те бяха съпроводени и от промени в мозъчната активност, свързани с емоционалната регулация и положителните емоции.

Едно от най-поразителните открития идва от проучване, включващо стотици училищни служители по време на пика на пандемията от COVID-19. Учителите и служителите са практикували кратки упражнения, базирани на четирите умения за процъфтяване, само за пет минути на ден.

В рамките на една седмица много участници започнаха да съобщават за подобрения в благосъстоянието си. Нивата на стрес намаляха, чувството за свързаност се увеличи, а участниците описаха по-голям емоционален баланс насред изключително труден период.

Още по-окуражаващо е, че ползите продължават да нарастват с течение на времето. Когато изследователите проследяват месеци по-късно, положителните ефекти не са изчезнали. В много случаи те са се засилили.

Тези резултати показват, че умът реагира на тренировките подобно на тялото.

Точно както мускулите стават по-силни чрез многократни упражнения, невронните вериги, които поддържат процъфтяването, стават по-силни чрез многократна умствена практика.

Изводът е прост, но дълбок.

Процъфтяването не е просто резултат от щастливи обстоятелства. То е резултат от култивирането на определени умствени навици – навици, които всеки може да усвои.

2. Разцвет и несгоди

Лесно е да си представим разцвета като нещо, което се случва, когато животът върви добре. Когато взаимоотношенията ни са стабилни, работата ни е удовлетворяваща и здравето ни е добро, ние естествено се чувстваме по-балансирани и оптимистични.

Истинският въпрос е дали процъфтяването остава възможно, когато животът стане труден.

Много хора приемат, че несгодите блокират възможността за просперитет. Те вярват, че ако обстоятелствата станат непосилни – финансово затруднение, болест, загуба или травма – способността за изпитване на благополучие изчезва.

Изследванията показват нещо по-нюансирано.

Въпреки че несгодите със сигурност могат да направят процъфтяването по-трудно, те не елиминират възможността за растеж или благополучие. Всъщност много хора откриват най-голямата си устойчивост и смисъл именно през най-предизвикателните периоди от живота си.

За да разберем защо, трябва да проучим как несгодите влияят на мозъка.

Стресът и травмата могат да повлияят на мозъчните системи, участващи в регулирането на емоциите и откриването на заплахи. Проучвания върху деца, преживели ранни несгоди, показват, че продължителният стрес може да промени развитието на мозъчни структури като амигдалата и хипокампуса – региони, които играят важна роля в емоционалната обработка и паметта.

Тези открития показват, че несгодите могат да оставят биологичен отпечатък. Ранният стрес може да затрудни регулирането на емоциите или спокойното реагиране на трудни ситуации.

И все пак това е само част от историята.

Същият принцип на невропластичността, който позволява на несгодите да оформят мозъка, позволява на мозъка да се променя по положителен начин.

Практиките за умствено обучение, които култивират осъзнатост, състрадание и проницателност, помагат за укрепване на мозъчните вериги, свързани с емоционалния баланс и устойчивост. С течение на времето тези практики могат да противодействат на някои от ефектите на хроничния стрес.

Това не означава, че процъфтяването изисква игнориране на трудностите или преструване, че страданието не съществува.

Процъфтяването включва способността да останем ангажирани с живота, дори когато обстоятелствата са болезнени. Когато процъфтяваме, не сме щастливи през цялото време. Вместо това, ние влагаме най-доброто от човешките си качества – яснота, състрадание, устойчивост и цел – във всякакви ситуации, с които се сблъскваме.

Осъзнатостта ни помага да разпознаваме трудни емоции, без да се чувстваме обзети от тях.

Връзката ни позволява да останем отворени към другите, вместо да се изолираме.

Прозрението ни помага да разберем менталните модели, които оформят начина, по който интерпретираме несгодите.

Целта осигурява мотивацията да продължим напред, дори когато обстоятелствата са трудни.

Заедно тези умения създават основата за устойчивост.

Вместо да бъдем определяни от несгодите, ние развиваме способността да растем чрез тях.

3. Пътят към разцвета

В психологията и философията, учените отдавна обсъждат какво означава да живееш добър живот.

Някои традиции наблягат на хедонистичното благополучие, което се фокусира върху удоволствието, щастието и избягването на болката. Други традиции наблягат на евдемоничното благополучие, което се фокусира върху смисъла, добродетелта и реализирането на човешкия потенциал.

Изследванията върху процъфтяването показват, че и двете перспективи улавят част от истината.

Процъфтяването включва изпитване на положителни емоции и удовлетворение от живота. Но то включва и живот в съответствие с ценностите, развиване на смислени взаимоотношения и принос към нещо по-голямо от нас самите.

Това по-широко разбиране за благополучието е тясно свързано с четирите умения, които представихме по-рано: осъзнатост, свързаност, прозрение и цел.

Всяка от тези способности допринася за процъфтяването по различен начин.

Осъзнатостта ни позволява да се ангажираме напълно с настоящия момент. Когато осъзнатостта е силна, ние ставаме по-малко реактивни към разсейващи фактори и емоционални сътресения. Придобиваме способността да фокусираме вниманието си и да регулираме импулсите си.

Връзката укрепва нашите взаимоотношения и подхранва социалните връзки, които са от съществено значение за човешкото благополучие. Признателността, добротата и състраданието помагат за създаването на условия за доверие и взаимна подкрепа.

Прозрението задълбочава разбирането ни за ума. Чрез размисъл и самоанализ започваме да разпознаваме вярванията и предположенията, които оформят начина, по който интерпретираме преживяванията си.

Целта ни дава чувство за посока. Когато се чувстваме свързани със смислени цели или ценности, действията ни се съгласуват с по-дълбока мотивация.

Важно е да се отбележи, че тези умения не са отделни области от живота.

Те взаимодействат непрекъснато, оформяйки начина, по който мислим, чувстваме и действаме.

Например, когато осъзнатостта се повиши, ние ставаме по-способни да забелязваме емоционалните реакции, които възникват по време на трудни разговори. Прозрението ни позволява да разберем защо се появяват тези реакции. Връзката ни насърчава да реагираме с емпатия, а не с отбранителна позиция. Целта ни напомня защо поддържането на връзката е важно.

Чрез многократна практика тези умения започват да се подсилват взаимно.

Процесът не изисква драматични промени в живота.

Вместо това, процъфтяването се развива чрез малки действия, повтаряни последователно във времето. Моменти на осъзнатост по време на ходене, кратки размисли за благодарност или прости актове на доброта могат постепенно да променят навиците ни на мислене.

По този начин, процъфтяването се вплита в тъканта на ежедневието.

Целта не е да се премахнат предизвикателствата или да се постигне трайно състояние на щастие. Целта е да се култивират вътрешните способности, които ни позволяват да посрещаме живота с яснота, състрадание и смисъл.

Когато тези способности станат част от ежедневните ни навици, процъфтяването престава да бъде рядко преживяване и се превръща в начин на живот.